/КРОСС/ След жестокото убийство в Пловдив, извършено от тийнейджъри, обществото отново търси отговори за причините за детската агресия и за отговорността на семейството, училището и институциите. Според психолога Младен Владимиров проблемът не може да бъде сведен до един виновник или до едно обяснение.
Владимиров коментира в студиото на “Денят започва в неделя“ по БНТ, че България продължава да няма достатъчно ясна и дългосрочна стратегия за детето:
“Ние нямаме визия как изглежда детето, така че в момента всички ние търсим в последните дни обичайния заподозрян, който често пъти ще бъде семейството. Ако то не успее да поеме цялата отговорност и да плати сметката за тази агресивен акт, ще бъде училището.“
По думите му детето трябва да бъде разглеждано като дългосрочен обществен приоритет, а не само през първите седем години:
“Нещото, което ни трябва е да поставим детето като основно и важно и да си кажем, че детето е дългосрочен проект.“
Той акцентира и върху първите години от развитието, когато се изграждат привързаността, способността за свързване с другия и основите на емпатията.
Според психолога проблемът се задълбочава и от начина, по който обществото възприема насилието и ролите на жертва и извършител:
“Ние вече имаме силно размита представа за жертва и насилник, за налагане и подчинение.“
В разговора беше поставен и въпросът за сложните обстоятелства около убийството, включително фактът, че 37-годишната жертва е отишъл на среща с 15-годишно момиче. Владимиров призова двете линии на случая да бъдат разглеждани едновременно, без обществото отново да се разделя:
“Просто да търсим това, което може да ни помогне да продължим напред и да чуваме по-малко такива истории.“
Психологът обърна внимание и на ролята на родителите, особено в тийнейджърската възраст:
“Характерно за тийнейджърската възраст, в която са, да търсят символи, да търсят изява през атрибути, през дрехи и принадлежността към субкултура.“
Според него родителите трябва да бъдат особено внимателни към начина, по който децата прекарват свободното си време и към информацията, която получават онлайн. Той предупреди, че при липса на ангажираност рисковете за децата са много - от опасно поведение до извършване на престъпления.
Владимиров призова да не се правят прибързани психологически профили на участниците в трагедията само въз основа на информацията, която излиза в медиите и социалните мрежи. По думите му обществото лесно търси етикет, който да обясни случилото се, но това не решава проблема.
Той постави и въпроса за липсата на добри ролеви модели за децата и опасността те да търсят такива в интернет:
“Въпрос е защо ние първо не сме дали на децата си добри ролеви модели, добри образци, те да си търсят негодни ролеви модел.“
Според психолога институциите трябва да оценяват не само материалните условия, в които живее едно дете, но и неговата емоционална и социална среда:
“Но няма дефиниция за добро училище, защото училището мери само знания. Емоционалната и социална интелигентност, която всъщност тук виждаме като липсваща в този акт на насилие, толкова отвратителен и жесток, ето това е нещото, което трябва да мерим.“
По думите му при оценката на родителския капацитет също трябва да се търси много повече от наличието на материални условия. Владимиров подчерта, че случаят трябва да бъде повод за по-широк обществен разговор, а не само за търсене на конкретен виновник. Според него решението няма да дойде от взаимни обвинения, а от общо разбиране за това как обществото трябва да се грижи за децата.
