/КРОСС/ В последното хилядолетие България възкръсна два пъти. Това са първите думи на премиера Румен Радев след пристигането си в София с тленните останки на цар Самуил.
“Този площад помни паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг. Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се пада тежката орис да брани родината в бурния ритъм на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя - да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки. Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания - Самуил и неговите трима братя онаследяват една разпокъсана и отслабена България.
“Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. Този урок трябва да помним. На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни, в отстояване на българщината. Да преживее триумфа на Траяновата врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците. След векове именно на криво зараслата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Ахил.“
“Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му е пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо благородство от това - от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданието на своите поданици. От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие. В него погинаха много империи, България възкръсна два пъти. Днес европейците се учим да четем историята с стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата на целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като духовно благо.“
“Днес един символ на държавнически и воински добродетели ще намери своя вечен дом в «Света София“ - там, откъдето е тръгнал. И неслучайно неговият гроб бе открит хиляда години след гибелта му. Едва е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след хиляда години, в родината ни се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, вярата, непримиримостта, неговата безпределна вяра в отечеството ни и завета му да пазим България.“
