/КРОСС/ Парламентарната група на «Възраждане“ внесе предложение за изслушване на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата заради продължаващото поскъпване на основни хранителни стоки. Данните на комисията показват увеличение на Индекса на тържищните цени за втора поредна седмица, като ръстът обхваща значителна част от наблюдаваните продукти.
От «Възраждане“ предлагат изслушването да бъде включено като първа точка в заседанието на Народното събрание на 1 октомври. Председателят на ДКСБТ трябва да представи информация за причините за трайното увеличение на цените на хранителните стоки на едро, отражението му върху цените в търговската мрежа, значителните регионални различия и очакванията за развитието на цените до края на 2026 г.
Основен повод за искането са данните за втора поредна седмица на увеличение на Индекса на тържищните цени. През предпоследната наблюдавана седмица той нараства с 1,19%, а през периода 21-25 септември - с нови 1,36%, от 2,281 на 2,312 пункта. Последователният ръст поставя въпроса дали не се формира устойчива възходяща тенденция при цените на храните на едро.
Широкият обхват на поскъпването допълнително засилва необходимостта от изясняване на причините. Само през последната наблюдавана седмица от общо 32 хранителни продукта цените на 23 се увеличават, осем поевтиняват, а един запазва стойността си. Така повече от две трети от наблюдаваните стоки са с по-високи цени.
Ръстът не се ограничава до сезонните плодове и зеленчуци. При краставиците е отчетено увеличение с 22,61%, при червените чушки - с 15,38%, при зелените чушки - с 13,31%, картофите - с 8,94%, а доматите - със 7,89%. Поскъпване има и при основни хранителни продукти - брашното тип 500 с 4,62%, зрелия фасул с 4,26%, лещата с 3,37%, кравето масло с 2,94%, прясното мляко с 2,56% и захарта с 1,39%.
В предложението на «Възраждане“ се поставя и въпросът за значителните различия в цените на едни и същи продукти в отделните области. Кашкавалът тип «Витоша“ е предлаган на цени между 6,26 и 15,13 евро за килограм, кравето сирене - между 3,20 и 6,50 евро, оризът - между 1,15 и 2,33 евро, а брашното тип 500 - между 0,43 и 0,97 евро за килограм.
Според мотивите към предложението мащабът на тези разлики трудно може да бъде обяснен единствено с транспортните и логистичните разходи. Това поставя въпроси за броя и ролята на посредниците, регионалната концентрация на предлагането, достъпа на местните производители до пазара, състоянието на конкуренцията и прозрачността при формирането на цените.
От «Възраждане“ обръщат внимание и на друг проблем - при понижение на цените на едро невинаги следва своевременно и съразмерно намаление на цените за крайния потребител. Липсва и достатъчно подробна публична информация каква част от крайната цена остава при производителя и каква се формира от транспортни разходи, посреднически надценки, тържищна търговия и надценки на дребно.
В рамките на поисканото изслушване трябва да бъде изяснено дали поскъпването се дължи единствено на обективни фактори като производствени, енергийни и транспортни разходи, промени във вносните цени, намалено предлагане и сезонни условия, или са налице и случаи на необосновано повишаване на цените, недостатъчна конкуренция или спекулативни практики.
Парламентарната група на «Възраждане“ настоява председателят на ДКСБТ да представи пред Народното събрание анализ на причините за поскъпването, прогнозата за развитието на пазара, резултатите от извършените проверки и информация за предприетите действия.
Поставя се и въпросът дали комисията разполага с работещ механизъм за ранно предупреждение при рязко или продължително увеличение на цените и дали при необичайни ценови движения са сезирани Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите или други компетентни институции.
Целта на изслушването е да се установи дали наблюдаваното поскъпване има временен или устойчив характер, кои са основните причини за него и необходими ли са допълнителни законодателни и контролни мерки за по-голяма прозрачност при ценообразуването и ограничаване на натиска върху покупателната способност на гражданите.
