/КРОСС/ Предложените данъчни мерки за 2027 г. показват познат подход: когато държавата има нужда от пари, тя посяга към джоба на гражданите и бизнеса, преди да е обяснила как ще харчи по-разумно.
Започваме с данъчни облекчения за деца. За първо дете - 500 евро. За второ и трето дете по 300. Като родител на три деца мисля, че разбрах посланието - държавата не желае семействата да имат повече от едно дете. Държавата не желае да помага на нас, многодетните родители. Държавата иска да ни отръска без да се ангажира с каквато и да е грижа и помощ.
Рекетът продължава с шоково увеличение върху данъка на имотите. Искат и по-високи данъчни оценки на имотите, което ще увеличи данък сгради. Да, оценките трябва да се актуализират. Но това се прави плавно, предвидимо и с мисъл за доходите на хората. Да вдигаш този данък, докато българските семейства още усещат тежестта на поскъпването, е фискално късогледство. За много от тях то ще се усети като фискален садизъм.
Прагът за задължителна регистрация по ДДС се повишава, но остава въпросът защо малкият бизнес не получава максимално възможното облекчение. На хартия му дават малко въздух, а с останалите мерки отново му посягат към оборота.
Предлагат и 33% данък върху свръхпечалбите, който ще засегне и търговските вериги. Нямаме никакви гаранции, че ще спрат поредното поскъпване на храните в магазините, защото търговците винаги прехвърлят данъка върху клиента. Докато данъчният тормоз върху бедните и малкия бизнес върви с пионерски ентусиазъм виждаме особено благосклонно отношение към тези, които се облагодетелстват върху гърба на народа. И защо в този разговор не чуваме също толкова ясни отговори за печалбите в енергийния сектор, включително за «Лукойл“, привилегированите с батерии, които печелят купувайки евтино и продавайки скъпо. Те продават скъпо, но сметката плащаме ние.
Като президент бих върнал бюджет, изграден върху такава логика. Няма да приема държавата да решава финансовите си проблеми чрез фискални изтезания за хората, които работят, произвеждат и плащат заплати. От Министерството на финансите очаквам да разбира как се изкарват тези пари, преди да решава как да ги вземе.
Искат да върнат акциза за мощните автомобили, включително електрическите. България с години се опитваше да се освободи от тази остаряла политика. Да облагаш един съвременен автомобил само според мощността му означава да използваш мярка от друго време за технологии, които вече са се променили.
Това не е грижа за България. Това е държава хищник, която дои икономиката до изтощение и после се чуди защо няма растеж. България има нужда от държава, която пази хората и дава възможност на бизнеса да работи. Не от държава, която вижда във всеки следващ данък спасение за бюджета. Това е бюджет, който задължително ще върнем. Искам да припомня на Гълъб Донев, че държавата не притежава свои пари - всички пари, които държавата има, тя взема от българския народ, заеми или данъци.
Господин Донев, никога не забравяйте кой плаща сметката.
