/КРОСС/ Случва ли ви се да говорите сами със себе си в определени моменти? Психолозите казват, че това поведение е по-често срещано, отколкото си мислите, и може да е свързано с начина, по който организираме мислите си, управляваме емоциите си и вземаме решения.
Има моменти, когато мислите ни са много заети.
Имаме още неща за вършене, трябва да вземем решение или се опитваме да си спомним нещо важно.
В такива ситуации, казването на това, което мислим на глас, може да ни помогне да подредим нещата.
Например, когато чистите, можете да кажете:
«Първо подреждам, после чистя с прахосмукачка и накрая мия пода.“
По този начин трансформирате мислите си в ясен план и ви е по-лесно да следвате стъпките.
По принцип, вашият собствен глас може да се превърне в един вид инструкция, която сами си давате.
Разговорите със себе си могат да ни помогнат да се организираме.
Една сложна задача може да стане по-лесна, когато я разделим на етапПредставете си, че трябва да почистите цялата къща.
Трябва да си смениш бельото, да си сложиш дрехите в пералнята, да подредиш кухнята, да почистиш с прахосмукачка и да изхвърлиш боклука.
Ако се опитвате да имате предвид всички тези неща едновременно, е лесно да се разсеете или да забравите нещо.
Казването на глас какво трябва да направите може да превърне дълъг списък в поредица от прости стъпки.
«Приключих в кухнята, сега ще се погрижа за банята“ или «Първо ще свърша тук, после ще отида в спалнята“ са примери за твърдения, които могат да поддържат фокуса ви върху задачата.
Защо собственият ни глас ни помага да се съсредоточим?
Когато казваме на глас какво правим или ще правим, се фокусираме по-лесно върху това действие.
Това може да бъде особено полезно, когато около нас има много неща, които ни разсейват, или когато трябва да решим няколко задачи за кратко време.
Всъщност много хора говорят на глас, когато се опитват да запомнят нещо, да решат проблем или да разберат по-добре дадена ситуация.
Понякога самото чуване на информация със собствения ни глас ни помага да я обработим по-ясно.
Вътрешният диалог може да повлияе и на настроението
Не е важно само това, че говорим със себе си, но и как го правим.
Например, има разлика между «Никога няма да мога да завърша всичко, което трябва да направя“ и «Имам много неща за вършене, но ще ги взема едно по едно“.
И двете са форми на вътрешен диалог, но предаденото послание е различно.
По-реалистичен и окуражаващ начин да говорим със себе си може да ни помогне да управляваме по-добре стреса и да си възвърнем чувството за контрол над ситуацията.
Това не означава да се убеждаваме, че всичко е перфектно, когато не е.
Понякога реалистичната формулировка е много по-полезна:
«Уморен съм, така че днес ще направя само важните неща, а останалото мога да оставя за утре.“
Защо се самоокуражаваме?
Много хора говорят на глас преди важна ситуация.
Преди труден телефонен разговор можем да си кажем: «Успокой се и обясни ситуацията.“
Преди изпит можем да кажем: «Концентрирайте се и отговаряйте на въпросите един по един.“
И когато имаме много неща за вършене, можем да кажем: «Не е нужно да ги правя всичко наведнъж.“
Тези прости послания могат да ни помогнат да преминем от тревожност или дезорганизация към конкретни действия.
Нормално ли е да говориш сам със себе си?
В повечето ситуации, да.
Фактът, че коментирате действията си, правите планове на глас или се самоокуражавате, не означава, че има нещо нередно.
Някои хора предпочитат да запазят диалога си в съзнанието си, докато други организират идеите си по-лесно, когато ги изрекат на глас.
Това е нещо, което може да се случи, когато се опитваме да намерим предмет, да си спомним нещо, да планираме дейност или да решим по-сложен проблем.
Има обаче важна разлика между обикновения вътрешен диалог и ситуациите, в които човек чува гласове, които възприема като чужди на собственото си мислене или които не може да контролира.
Ако подобни преживявания причиняват страх или засягат ежедневието, се препоръчва да се потърси помощ от специалист.
Как можете да използвате този навик в своя полза?
Ако имате навика да говорите сами със себе си, можете да превърнете това в организационен инструмент.
Вместо да оставяте мислите си да се лутат, опитайте се да си зададете няколко прости въпроса:
«Какво трябва да направя сега?“
«Каква е следващата стъпка?“
«Какво е наистина важно днес?“
Можете да използвате същата стратегия, когато допуснете грешка.
Вместо да си казвате: «Толкова съм неорганизиран/а“, опитайте: «Разсеях се. Ще се върна към това, което правех преди.“
Разликата е важна.
Първото твърдение ви съди, докато второто идентифицира проблема и ви помага да преминете директно към следващото действие.
Това не е непременно странен навик
Така че, ако се хванете да говорите сами със себе си, докато миете чинии, подреждате, търсите ключовете си или се опитвате да решите проблем, това не означава автоматично, че е нещо необичайно.
Причината, поради която си говорим в определени моменти, може да бъде много практична: това ни помага да организираме мислите си, да се фокусираме, да си спомним какво трябва да направим и да управляваме по-добре емоциите си.
