/КРОСС/ ГЕРБ се отказва от президентската битка. Това не е стратегия. Това е отстъпление. Пиша това като първия избран председател на ГЕРБ и като човек, който помни как започна всичко.
Помня емоцията! Помня ентусиазма! Помня как се готвехме за всеки избор и как вярвахме, че можем да променим България!
След убедителната победа през 2009 г. разбрахме, че доверието на над един милион българи не е привилегия, а огромна отговорност. Нашите членове в СИК и ЦИК трябваше да защитават честността на изборния процес, защото вярвахме, че това е демокрацията.
Затова днес съм удовлетворен, че все повече членове и симпатизанти започват да имат собствено мнение, дори когато то е различно от мнението на лидера.
Това е нормално за една демократична партия.
Когато преди години предупреждавах какво ще се случи с ГЕРБ, вместо разговор получавахме атаки от конформисти, които се надпреварваха да се харесат на Борисов и превръщаха създателите на партията във «врагове“.
Днес виждаме същото и с Делян Добрев, Живко Тодоров, Димитър Николов и други. Само защото са си позволили да изразят различно мнение за президентския вот.
Следват етикетите. Следват клакьорите. Следва обявяването на поредния «враг“.
Докога?
Защото една партия не се унищожава само от загубени избори. Тя се унищожава, когато хората в нея престанат да имат право на собствено мнение.
А решението на ГЕРБ и Борисов да не издигнат или подкрепят кандидат за президент е още по-тревожно.
Ако една партия, която на избори е получавала доверието на над един милион българи, се страхува да участва в президентска битка, това вече е диагноза.
Страхът от загуба не може да бъде политическа стратегия.
Неучастието е поражение. То демотивира хората по места. Отблъсква активните членове. Убива енергията. А най-страшното е, че превръща партия с огромна обществена подкрепа в организация, която постепенно остава само за тесен кръг около ръководството.
Затова трябва да има отговорност.
Трябва да има анализ.
Трябва да има промяна.
И ако тези, които доведоха ГЕРБ дотук, не могат да я направят - трябва да имат смелостта да си тръгнат.
Пиша тези редове с болка!
Пиша ги заради приятелите, които ми се обаждат!
Заради онези години, когато заедно създавахме, работехме, печелехме и решавахме реални проблеми!
Заради емоцията!
Заради онова усещане, че сме част от нещо истинско!
И към всички тези хора казвам:
Приятели, оставам винаги с вас!
Някога си казахме, че можем да върнем България към нормалността.
Днес трябва да си кажем нещо друго:
Можем да върнем емоцията!
Можем да върнем желанието за работа!
Можем да върнем политиката при хората!
И това може да започне още на предстоящите местни избори през есента на 2027 г.
С Републиканци за България и с «Заедно за силна община“.
Защото общината не е партийна централа!
Общината са хората!
И за тях си струва отново да работим!
