/КРОСС/ На 6 септември България отбелязва не само Деня на Съединението, но и годишнината от Тутраканската епопея. През 1916 г., по време на Първата световна война, българската армия започва настъпление в Добруджа и успява да си върне територии, отнети на България през 1913 г.
Историкът проф. Петър Стоянович коментира, че двете събития могат да бъдат разглеждани като част от един по-дълъг стремеж към национално обединение.
«От това, което е започнало през 1885 година с първата стъпка на българското съединение и обединение, има своя епилог или една от своите последни глави в периода 1916-1918 г., когато ние като държава и като армия опитваме да осъществим националното обединение в неговите пълноценни граници“, посочи проф. Стоянович.
По думите му Добруджанската операция дълго време не е заемала мястото си в българската историческа памет. Причината според него е свързана както с отношенията с Румъния, така и с периода на социализма.
През 1916 г. българската армия започва настъпление в Добруджа, а битката за Тутракан се превръща в едно от значимите сражения на българската армия през Първата световна война.
Днес край Тутракан се намира едно от най-големите военни мемориални места в България. Проф. Стоянович подчерта, че паметникът и гробището събират имената на военнослужещи от различни краища на страната.
«Когато имаме една обща цел, един общ идеал, няма значение откъде ще дойде българинът, за да остави своите кости в защита на националните интереси“, каза историкът.
Той обаче направи уточнението, че през 2026 г. понятието «национален интерес“ не може просто да бъде пренесено от XIX и XX век в съвременността.
«Националният интерес изглежда по друг начин, формулира се по друг начин и не би трябвало да бъде строго идентичен, копиран от XIX и XX век“, отбеляза Стоянович.
Според него това не означава, че постигането на националните цели днес е по-малко сложно или по-малко достойно. Напротив - необходимо е усилията за отстояване на българската идентичност и ценности да продължат, но вече в рамките на съвременна България и европейското семейство.
«Ако България вече не е териториално обединена по начина, по който са си представяли това поколенията от XIX и XX век, тя трябва да продължава да свети по един особен начин сред своите съседи и в контекста на европейското семейство с онези неща, които могат да подчертаят нашата особеност и нашата ценност“, каза проф. Стоянович.
бТВ, «Тази неделя“
