/КРОСС/ Климатизацията на сградите може да се окаже от изключителна важност
Докато изменението на климата подлага градовете по света на все по-големи горещини, климатизацията на сградите може да се окаже от изключителна важност. Но тя е свързана и със сериозни разходи.
В тухлена стена на викторианска сграда в Белфаст е монтиран огромен шествитлов вентилатор. Боядисан в лъскаво червено и прецизно монтиран в кръгъл отвор в стената - той почти сигурно тежи няколко тона. Но витлата му се въртят леко и дори без скърцане, сякаш е бил монтирана вчера. От съоръжението се спуска едва доловим полъх, докато то постепенно забавя въртенето си и спира.
«Удивително е, нали?“, пита старши служителят по поддръжката в Кралската болница «Виктория“ в Белфаст, Северна Ирландия - Алън Луни. «След всичките тези години все още можеш да го завъртиш. Искам да кажа, че от него не се чува никакъв шум“, посочва мъжът. Сградата е снабдена със 123-годишна климатична система, изградена от тухли и желязо. Монтирана през 1903 г., за да охлажда вече разрушените оригинални болнични отделения, тази система превръща Кралската болница «Виктория“ в една от първите обществени сгради в света с механична климатизация.
Снимка: iStock
Някога вентилаторът засмуквал въздух през подобна на джунгла конструкция от въжета от кокосови влакна, които през лятото редовно били навлажнявани с вода. След това въздухът преминавал по коридор с дължина 150 м, чийто под се издигал постепенно нагоре. Отвори в стените на коридора позволявали на въздуха с контролирана температура и влажност да достига до разположените отгоре болнични отделения чрез скрити въздуховоди. Целта? Да се ускори възстановяването на пациентите и в крайна сметка да се спасят човешки животи.
С покачването на глобалните температури и все по-екстремните горещи вълни ролята на климатизацията за общественото здраве става все по-важна. Необходимостта от нея е очевидна. Високите температури, освен че понякога могат да бъдат смъртоносни, могат да направят хората по-агресивни или да повлияят неблагоприятно на способността им да вземат решения. Горещите вълни дори могат да намалят ефективността на някои лекарства. Много градове по света насърчават обществения достъп до прохладни пространства, а някои дори изграждат специално предназначени климатизирани убежища за защита от жегите.
Но за да разберем истинското значение на климатизацията като средство за опазване на здравето, трябва да се обърнем към нейните исторически корени.
Въпреки че гигантският вентилатор и системата за охлаждане с кокосови влакна на Кралската болница «Виктория“ отдавна са заменени от по-съвременни и по-хигиенични технологии, те остават свидетелство за животоспасяващата сила на климатизацията. Достъпът до климатизирани сгради драстично намалява риска от смъртност, свързана с горещините, а според едно проучване всяка година климатизацията предотвратява около 195 000 смъртни случая в световен мащаб сред хората над 65-годишна възраст.
Снимка: iStock
«Охлаждането е най-важният подход за намаляване на рисковете за здравето, свързани с горещините. Често това означава използване на климатизация или активно охлаждане“, казва Дейвид Айзенман, който е лекар и изследовател в областта на здравеопазването в Училището по обществено здраве «Фийлдинг“ към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
В болниците климатизацията може да играе жизненоважна роля, като намалява с до 40% риска пациентите да починат по време на екстремни горещи вълни. Повредите на охлаждащото оборудване в лечебните заведения се определят като «критични инциденти“ при горещо време.
Произходът на климатизацията
Флорънс Найтингейл, която е пионер в медицинските грижи и социален реформатор, насърчавала различни хигиенни мерки, включително проветряването и освежаването на въздуха в болниците през XIX век. По онова време повечето лекари и медицински сестри постигали това просто като отваряли прозорците.
Архитектите, проектирали отделенията на Кралската болница «Виктория“ през 1903 г., се стремели да създадат здравословна среда в град, където детската смъртност била висока, а замърсяването от фабриките и промишлените предприятия било ужасяващо. Напоените с вода кокосови влакна не само охлаждали постъпващия въздух, но и улавяли саждите и праха.
«Става дума за създаването на нещо, което днес бихме нарекли хигиенична среда“, казва ръководителят на отдела служител по поддръжката в Кралската болница «Виктория“ в Белфаст Найджъл Кири. «Това означава да не се налага да отваряме прозорците, през които влизат въглищен прах и сажди“, твърди той.
Така проектираната система, части от която били произведени от същата компания, която изработвала вентилационните вентилатори за «Титаник“, била «много ефективна“, допълва той. Лекари, работещи в болницата, съобщавали, че през лятото, след като лечебното заведение било открито за пациенти, температурите навън на сянка достигали 26°C. Но климатичната система поддържала температурата в отделенията на много по-комфортните 18°C.
През 60-те години на XIX век американски изобретател предложил система за охлаждане на въздуха с помощта на лед за болница, макар че тя не включвала контрол на влажността. Проектантите на болници и медицинските специалисти от началото на XX век осъзнали ползите от контролирането на въздуха в помещенията като средство за подобряване на здравето. Постепенно властите започнали да насърчават прилагането на подобни мерки и на други места.
Охлаждащи станции за прегрелите градове
Днес в индийския град Джодпур има обществена охлаждаща станция - постройка, подобна на кабина, която през последните две години предлага облекчение на хората по време на периоди на екстремни горещини.
Жителите на Джодпур понякога трябва да издържат на температури на открито от около 50°C. За да се противодейства на жегата, стените на сградата са частично изградени от влакнести панели, направени от изсушена трева, наречена хус, които се овлажняват с вода. Това е традиционен начин за охлаждане на вътрешни пространства и много наподобява овлажнените кокосови влакна в Кралската болница «Виктория“ в Белфаст.
Снимка: iStock
Електрически вентилатори, захранвани със слънчева енергия, засмукват въздух през влажните завеси от хус в охлаждащата станция в Джодпур, като понижават температурата вътре с до 12°C. «Станцията се използва активно още от откриването си през 2024 г.“, казва Прима Мадан, който е специалист по охлаждането и устойчивостта към климатичните промени в Natural Resources Defense Council. Това е неправителствена организация, участвала в проектирането на охлаждащата станция. Съоръжението често се използва от хора, които прекарват значително време на открито, включително жени, куриери и улични търговци.
Идеята за осигуряване на обществено достъпни прохладни пространства, оборудвани с климатици, постепенно набира популярност. Наскоро Испания обяви национална програма за създаване на мрежа от климатични убежища - климатизирани пространства, които ще предлагат и питейна вода, и места за сядане.
«Ако на пет минути от дома или работното ви място или по пътя към пазара започнете да усещате, че ви става прекалено горещо, но можете да стигнете до климатично убежище в рамките на 100 метра - мисля, че това е от съществено значение“, казва Ана Тера Аморим-Мая, която е учен в областта на адаптацията към климатичните промени в Баския център за климатични промени в Испания.
Карти на по-прохладните места
Градове, които досега не са имали особена необходимост да се тревожат от високите температури, също започват да разчитат на обществени места за охлаждане, за да помогнат на гражданите да се справят с горещините. Властите в Лондон са създали интерактивна карта, на която са обозначени библиотеки, музеи, концертни зали и други места, където температурите обикновено са по-ниски. Църквите също са включени в картата, тъй като заради каменната си конструкция често остават естествено прохладни по време на горещо време.
Някои хора сами търсят отговор на въпроса: «Къде мога да се разхладя?“. Лондончанинът Тиенин Пан наскоро създаде онлайн карта, на която отбелязва търговски обекти, които разполагат или вероятно разполагат с климатизация. Той създал Stay Cool - онлайн справочник с ресторанти, пъбове и кафенета, съставен въз основа на публично достъпни данни, например за енергийните характеристики на сградите. Пан предупреждава, че уебсайтът не е 100% точен, но казва, че работи по неговото актуализиране и подобряване.
Снимка: iStock
Достъпът на обществеността до прохладни места ще бъде все по-търсен с повишаването на глобалните температури, казва Ниъм О'Риган, който е старши изследовател в британския аналитичен център Social Market Foundation. «Мисля, че хората все още не са осъзнали напълно, че това ще се превърне в нещо много по-нормално“, посочва той.
Поуките от минали бедствия
Мощната гореща вълна, която връхлетя Европа през 2003 г., е ярък пример за това колко опустошителни могат да бъдат екстремните горещини за човешкото здраве и колко полезна е климатизацията. Тя отне живота на повече от 20 000 души - някои от тях в интензивното отделение на фондация «Болница Сен Жозеф“ в Париж, където по това време работи лекарят Беноа Мисе.
«Много добре си спомням горещата вълна от 2003 г. Всеки ден беше много тежък“, казва Мисе, който вече е пенсионер. Той си спомня конкретни случаи. Пекар, който припаднал пред пещта за хляб, когато температурите се повишили. Работник на строителен обект. Млад пощальон, чиято кола нямала климатик. Според Мисе температурата в автомобила вероятно е достигнала 50°C или повече. «Той излязъл от колата и припаднал на улицата. Бил откаран в болница, но починал“, спомня си медикът.
Мисе и колегите му също се борели с непоносимите условия. По онова време интензивното им отделение нямало климатична система. Някои пациенти пристигали с тежка дехидратация, но най-тежките случаи били изпаднали в своеобразна кома, предизвикана от жегата. В отчаян опит да облекчат състоянието на пациентите, колегите на Мисе се опитвали да охлаждат бутилки с вода в хладилници, преди да ги поставят върху телата на страдащите. «Хладилниците не можеха да охладят достатъчно литри вода“, спомня си той.
През 2006 г. Мисе и колегите му публикували проучване, в което обобщили данни за над 340 пациенти с топлинен удар, приети в 80 различни интензивни отделения в цяла Франция по време на горещата вълна през 2003 г. Макар че не може напълно да се изключи влиянието на други фактори за оцеляването на пациентите, проучването установило впечатляваща зависимост - при пациентите, лекувани без климатизация, рискът от смърт е бил със 76% по-висок.
Екологичната цена
Въпреки своя опит и резултатите от проучването, Мисе остава донякъде предпазлив по отношение на климатиците заради въздействието им върху околната среда, както и заради разходите за тяхното инсталиране и експлоатация.
Климатизацията вече представлява 7% от световното потребление на електроенергия и е причина за 2,7% от глобалните емисии на въглероден диоксид (CO
