/КРОСС/ Св. Агатоник, Золит, Теопрепий и последователите им били християни, които не криели своята дълбока обич към Бог. Непоколебимостта, с която приемали всички страдания в името на Иисус, станала причина светите мъже да бъдат изтезавани и обезглавени по заповед на Галерий от ревностните езичници. Всичките намерили мъченическата си смърт през IV в. Мощите на св. Агатоник били пренесени в Цариград, а главата му останала в Силиврия.
Някой си Евтолмий бил пратен в малоазийската област Понт да преследва християните. В гр. Карпен той убил Зотик с учениците му. А като се върнал в Никодимия, той уловил Агатоник, който бил от знатен род и още други християни, в числото на които били Теопрепий, Акиндин, Зенон и Севериан, и ги завел в Тракия, гдето тогава император бил Галерий.
По пътя в местността Потам убил Зенон, Теопрепий и Акиндин, понеже вече не могли да вървят от нанесените им по-преди рани и от изтощение.
Близо до Халкидон убил и Севериан. Агатоник и останалите били доведени в Силиврия. Подложени на изтезания, те били обезглавени по заповед на Галерий.
Мощите на св. Агатоник още във времето на император Констанций били пренесени в Цариград и поставени в храма, посветен на негово име, а главата му останала в Силиврия.
Христовият мъченик Агатоник живял в Никомидия при царуването на император Максимиан . Той отвръщал елините от поклонение на идолите и ги привеждал към Христа. Бил задържан за мъчения от комита (3) Евтолмий. Когато този комит, изпратен от императора в понтийската област, за да измъчва християните, след като плувал с кораб, пристигнал на едно място, наречено Карпин, намерил там свети Зотик и неговите ученици, които изповядвали Христа. Евтолмий осъдил учениците му на кръстна смърт, а свети Зотик взел със себе си.
Като се върнал в Никомидия, той задържал Принципс, научен на светата християнска вяра от свети Агатоник; като го вързал заедно с Агатоник, Зотик и с други християни, сред които били Теопрепий, Акиндин и Севириан, той завел всички в Тракия, където пристигнал и самият император, за да предаде там всички на мъчения.
Когато светиите се намирали в областта Потама, комитът предал на смърт свети Зотик, Теопрепий и Акиндин, тъй като те вече не можели да ходят, поради получените по-рано рани и язви.
А като пристигнали в околностите на Халкидон (4) комитът предал на смърт свети Севириан, който дръзновено изповядал Христа; а другите мъченици заедно със свети Агатоник завел във Византия и там ги измъчвал известно време; после заедно с тях пристигнал в Силимврия, на едно място, наречено Амус, защото там пребивавал Максимиан.
Там светият мъченик Агатоник, а също и всички християни, доведени с него от Никомидия, били изтезавани и измъчвани за последен път, след което били осъдени на смърт и посечени, като пострадали за името на Христа, нашия Бог .
В същия ден се чества паметта на преподобна Антуса, на свети свещеномъченик Атанасий, епископ и на двамата слуги на Антуса - Харисим и Неофит.
Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275); от същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Света Антуса се преставила в мир дълго време след тяхната мъченическа кончина (след повече от 20 години).
По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Някой си Евтолмий бил пратен в малоазийската област Понт да преследва християните. В гр. Карпен той убил Зотик с учениците му. А като се върнал в Никодимия, той уловил Агатоник, който бил от знатен род и още други християни, в числото на които били Теопрепий, Акиндин, Зенон и Севериан, и ги завел в Тракия, гдето тогава император бил Галерий.
По пътя в местността Потам убил Зенон, Теопрепий и Акиндин, понеже вече не могли да вървят от нанесените им по-преди рани и от изтощение.
Близо до Халкидон убил и Севериан. Агатоник и останалите били доведени в Силиврия. Подложени на изтезания, те били обезглавени по заповед на Галерий.
Мощите на св. Агатоник още във времето на император Констанций били пренесени в Цариград и поставени в храма, посветен на негово име, а главата му останала в Силиврия.
Христовият мъченик Агатоник живял в Никомидия при царуването на император Максимиан . Той отвръщал елините от поклонение на идолите и ги привеждал към Христа. Бил задържан за мъчения от комита (3) Евтолмий. Когато този комит, изпратен от императора в понтийската област, за да измъчва християните, след като плувал с кораб, пристигнал на едно място, наречено Карпин, намерил там свети Зотик и неговите ученици, които изповядвали Христа. Евтолмий осъдил учениците му на кръстна смърт, а свети Зотик взел със себе си.
Като се върнал в Никомидия, той задържал Принципс, научен на светата християнска вяра от свети Агатоник; като го вързал заедно с Агатоник, Зотик и с други християни, сред които били Теопрепий, Акиндин и Севириан, той завел всички в Тракия, където пристигнал и самият император, за да предаде там всички на мъчения.
Когато светиите се намирали в областта Потама, комитът предал на смърт свети Зотик, Теопрепий и Акиндин, тъй като те вече не можели да ходят, поради получените по-рано рани и язви.
А като пристигнали в околностите на Халкидон (4) комитът предал на смърт свети Севириан, който дръзновено изповядал Христа; а другите мъченици заедно със свети Агатоник завел във Византия и там ги измъчвал известно време; после заедно с тях пристигнал в Силимврия, на едно място, наречено Амус, защото там пребивавал Максимиан.
Там светият мъченик Агатоник, а също и всички християни, доведени с него от Никомидия, били изтезавани и измъчвани за последен път, след което били осъдени на смърт и посечени, като пострадали за името на Христа, нашия Бог .
В същия ден се чества паметта на преподобна Антуса, на свети свещеномъченик Атанасий, епископ и на двамата слуги на Антуса - Харисим и Неофит.
Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275); от същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Света Антуса се преставила в мир дълго време след тяхната мъченическа кончина (след повече от 20 години).
По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Света мъченица Евлалия девица почита Църквата на 22 август.
При царуването на езическите императори, когато цялата вселена била омрачена от елинското безбожие, в испанския град Баркинон живеела една девица на име Евлалия, дъщеря на родители християни. Още от детските си години тя обикнала нашия Господ Иисус Христос от цялото си сърце. Живеела заедно с родителите си в едно село, което се намирало на доста голямо разстояние от града. Родителите много обичали Евлалия заради кротостта, смирението и ума, превишаващи годините. Евлалия била обучена в книгите и имала твърдото намерение да служи на Господа в непорочно девство. И светицата се упражнявала в четене на книги и в славословие на Бога ден и нощ, обитавайки отделна килия заедно със свои връстнички.
Когато Евлалия навършила четиринадесет години, император Диоклетиан повдигнал жестоко гонение срещу християните. В град Баркинон пристигнал управителят Дакиан; там той принесъл мерзки жертви на нечестивите си богове, след което започнал да издирва християни, за да ги принуди да прикадят с тамян идолите. Поради това в града настанал голям смут, тъй като християните били насилствено извличани от домовете си и принуждавани с мъчения към идолопоклонство. Скоро всичко това станало известно и по всички околни селища.Когато девицата Евлалия чула за всичко това, тя се преизпълнила с голяма духовна радост и казала с весело лица:- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе!
Слава на Твоето пресвето име, защото получих това, към което се стремях. Вярвам в Теб, Владико мой, че с Твоята помощ ще се изпълни желанието на сърцето ми.Когато родителите на Евлалия, а също и девиците, които били при нея, чули тези думи на светицата, не разбрали за какво говори и я запитали коя е причината за веселието, какво е получила и какво желае. Но тя не им казала нищо, таейки в душата си своите намерения. И всички се удивлявали, защото светицата имала обичай да не скрива нищо от това, което научавала относно святата вяра, но преразказвала на всички за тяхна полза всичко това, което сама разбирала от книгите, просвещавана от Божията благодат, поради което и всички я обичали като собствената си душа. А Евлалия тогава не разкрила мислите си, за да не срещне препятствие при изпълнение на намеренията си от страна на баща си и майка си, които извънредно много я обичали.
Когато настъпила нощта и всички спели (и вече станало по първи петли), светата девица излязва тайно от дома си, при което никой не забелязал излизането
