/КРОСС/ Аз не съм художник, защото мога да рисувам. Аз съм художник, защото не мога да не рисувам.“
Едва ли има по-точно определение за живота и творчеството на проф. Валентин Колев от тези негови думи. На 9 август той щеше да навърши 78 години - повод да си спомним не само за един от най-значимите български живописци и преподаватели, но и за човека, който превърна живописта в своя съдба.
Има художници, които оставят след себе си изложби. Има художници, които оставят школи. Има и такива, които оставят начин на мислене. Проф. Валентин Колев беше от последните.
За поколения негови студенти той беше не просто преподавател по живопис и композиция, а човекът, който умееше да превърне разговора за картината в разговор за литературата, музиката, историята и самия живот. За колегите си беше художник с безпогрешен усет към истинската стойност. За публиката - един от най-фините и разпознаваеми съвременни български живописци.
И въпреки международното признание, десетките изложби по света и многобройните отличия, проф. Колев остана верен на едно място - ателието.
Далеч от публичния шум, той създаде хиляди произведения, без да превръща изкуството в спектакъл. Не търсеше бързото впечатление, а онова рядко състояние, в което живописта започва да говори сама. В свят, който все по-често измерва успеха с видимост, той избра обратния път - да остави картините да бъдат неговият глас.
Неслучайно неговите платна не се разкриват от пръв поглед. Те изискват време. Приканват зрителя да се приближи, да остане, да открие как светлината се ражда между два полутона, как пространството се изгражда с цвят, а тишината започва да има форма. В тях няма показност. Има мярка. Няма ефектност. Има истина.
Живописта за Валентин Колев никога не беше само професия. Тя беше философия. Начин да разбира света и да общува с него.
Тази вътрешна необходимост личеше и в преподаването му. Десетилетия наред в Националната художествена академия той възпитаваше млади художници не с готови рецепти, а с пример. С изключителна деликатност и уважение към индивидуалния талант той показваше, че композицията не е само построяване на образи, а построяване на мисъл. Че цветът има характер. Че светлината има смисъл. И че най-важното качество на един художник е честността към собственото му виждане.
Професора притежаваше едно специфично чувство за хумор. Неговите вицове бяха истински миниатюри. С тях той сваляше напрежението, лекуваше суетата и учеше студентите си на свобода - в изкуството, и в живота. Той ни завеща една велика истина, която днес отеква като негов творчески и житейски манифест: «Аз не съм художник, защото мога да рисувам. Аз съм художник, защото не мога да не рисувам.“
Творческият му път преминава през десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Германия, Австрия, Полша, САЩ, Япония, Южна Корея и други държави. Негови произведения се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, регионалните художествени галерии в страната и в престижни частни колекции по целия свят. Но най-голямото му наследство вероятно не може да бъде измерено с изложби, награди или колекции. То живее в хората, които той вдъхнови да гледат на живописта не като на занаят, а като на духовно усилие.
Изложбата «Мистерията на живописта - Избрано от ателието“ преди година събра стотици ценители в залите на Съюза на българските художници. За мнозина това не беше просто среща с над сто негови творби. Беше доказателство, че истинското изкуство не принадлежи на времето, в което е създадено. То продължава да живее, да вълнува и да открива нови зрители.
На 9 август проф. Валентин Колев щеше да навърши 78 години. За големите художници обаче възрастта никога не се измерва с календар. Тя се измерва с онова, което остава след тях. А след Валентин Колев остана не просто живопис. Остана светлина - онази тиха, благородна светлина, която продължава да озарява платната му и да напомня, че истинското изкуство никога не си отива.
Честит рожден ден във вечността, Професоре!
Проф. Валентин Колев е роден през 1948 г. в Пловдив. Завършва НХА през 1978 при проф. Добри Добрев. От 1980 е преподавател в Академията. От 1991 - доцент, а от 1996 - професор по живопис и композиция в катедра «Живопис“. Носител на почетния знак на НХА.
