/КРОСС/ Изграждането на повечето значими язовири в България през 20 век е белег на индустриализация и прогрес, но в същото време откъсва хиляди от техните корени. Десетки села стават жертва на модернизиращата се за времето си държава, а с тях водата скрива от погледа и сантименталното минало на хората.
Една от най-популярните и достъпни руини гордо стои на брега на язовир “Жребчево“, погълнал през 60-те години на миналия век селата Запалня, Жребчево и Долно Паничарево. Храмът “Св. Иван Рилски“ е строен през 1895 година като дом на вярата в Запалня. Преди завиряването на изкуствения водоем, част от олтара е спасен. Камбаната също е преместена в близкото градче Твърдица, за да звъни всеки път, когато жител на потопеното село почине.
Рядко през последните години се случва “Свети Иван Рилски“ да е под вода. Но когато това все пак стане, гледката от брега на язовира е изключително атрактивна. Десетки, стотици хора се тълпят, за да направят снимка на залеза.
70 километра на Запад, по каскадата на река Тунджа, за построяването на язовир “Копринка“ се налага преместването на село Виден. На брега остава старата църква “Св. Атанасий“, за да напомня за годините назад и за силната християнска вяра.
“Свети Атанасий“ е тъжна руина. Към днешна дата е останал само скелетът на една наистина внушителна за времето си постройка, заедно с мълчаливата камбанария. Храмът е бил един от най-големите в околността. Впечатлява с архитектурата си и днес. Строен е около средата на 19 век. Става жертва на турския башибозук през Руско-турската война и възкръсва отново, благодарение на дарения на местни хора. За църквата се говори, че е имала акустика, сравнима с тази на Миланската скала. Хората разказват, че акустиката на храма е била забележителна. Този ефект се дължи на архитектурата. В стените са вградени празни глинени гърнета.
В Северозападна България, само на около 3-4 километра от стената на язовир “Огоста“, ням свидетел на бурното строителство на язовири през 20 век е църквата “Св. Възнесение“. Светата обител е била част от потопеното село Живовци, което заедно със съседното Калиманица, е изселено в края на 60-те години. Това, което е останало от храма говори за внушителна архитектура от средата на 19 век, шедьовър на строителството в Северозапада. Изключително красива и доста здрава постройка. Стените са дебели повече от метър. Да влезеш вътре обаче, може би не е чак толкова безопасно.
И трите църкви са достъпни. “Свети Иван Рилски“ белее съвсем близо до подбалканския път край Твърдица. “Свети Атанасий“ рядко се оказва под вода. През повечето време се издига самотно в пасищата на 200-300 метра от село Виден край курорта Павел баня и новия храм със същото име.
До църквата на потопеното село Живовци води черен път, който при пълноводие частично се наводнява. Пеша обаче храмът е достъпен по тесни пътечки из шубраците на полуостров Расника на язовир “Огоста“.
Нова телевизия, «Събуди се“
