/КРОСС/ От 2000 г. съм в МВР и за съжаление не са много колективните средства за защита (КСЗ), за които имаме документи. Между 70-те и 80-те години е имало подобна политика в държавата и са се пригодявали сутерените на сгради за подобен тип съоръжения. Това каза комисар Илия Георгиев, началник отдел “Превантивна дейност“ в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, по БНР.
По думите му, нормативната уредба, която се прилага за съществуващите КСЗ - бомбоубежища и скривалища при радиация и химическа атака, има недостатъци и трябва да бъде актуализирана.
“Бомбоубежище е разговорен термин, но според нормативната уредба, това са колективни средства за защита (КСЗ) и биват скривалища и противорадиационни укрития - защита на населението при въздушно нападение с бойни-отровни вещества, химическа атака и ядрено оръжие. КСЗ са подземните инженерни съоръжения, изпълнени с двойно преназначение - метрополитени, гаражи и подобни, включително, или предвидени конкретно за такава цел“, разказа комисар Георгиев.
247 са скривалищата в цялата страна, които биха могли да изпълнят предназначението за укриване, и в тях могат да се съберат максимум 60 000 души. “Тук не са включени подземни гаражи и метрополитени и други“, уточни комисар Георгиев.
Те се проверяват два пъти годишно от Пожарната и се правят предписания на собственика.
“По принцип КСЗ се държат заключени, отговорността за състоянието и поддръжка им е за сметка на собственика - държавно ведомството, община или частник. Въвеждането на хора става по разпореждане на ръководителя на съответния обект. Няма как да стане веднага да влезете, защото сте решили. Подобно въвеждане на хора за укриване изисква подготовка“, обясни експертът.
“В София най-много хора може да се поберат в метрополитена, ако отговаря на съответните изисквания. Най-голямото скривалище побира около 300 човека“, каза комисар Георгиев.
