/КРОСС/ България има нови находища на критични суровини, но все още не е сигурно дали добивът им е икономически обоснован. Това става ясно от проучвания в страната, по които работят над 200 учени. Добрата новина - ценните минерали могат да бъдат извличани от вече разработени находища.
Критичните суровини включват 34 отделните елементи и групи от метали. Сред тях - мед, алуминий, коксови въглища, литий и минерали като скандий, неодим, тербий и диспросий.
Проф. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН: “Нашето ежедневие зависи от тях. Те са в нашите мобилни телефони, компютри, те са част от производство на енергия, особено възобновяемата енергия влизат в този цикъл. Имат редица много приложения във военната индустрия, в машиностроенето, в производството също на ядрена енергия.“
С особена важност сред критичните суровини е групата на 17 редкоземните метали, ключови за медицината, енергетиката, космическите технологии и военната индустрия. Основна част от тях се добиват в Китай. У нас са направени 10 сондажа в “Мини Марица Изток“, като една от пробите дава добър резултат.
Проф. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН: “От около 30 години в България не се извършват никакви изследвания. 10 сондажа вече са направени, т.е. взета е ядка от 10 различни места на 3-те различни рудника на “Мини Марица Изток“. Не са страхотно обогатени в тези проби, освен една. В една от пробите има такива високи съдържания. Част от критичните елементи, които не са редкоземни - никел кобалт, германий, мед имат доста завишени съдържания.“
Добивът във вече разработени находища като “Марица Изток“ е по-евтин. Проблем обаче остава негативното отношение към него.
Проф. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН: “Не е нужно да има някаква страхотна икономическа изгода от такъв подобен добив, защото за разлика от развитието на един нов рудник, това са пътища, електроцентрала трябва да има за ток, влакови линии, всичко това вече е налично във въглищния басейн на “Марица Изток“.
Обнадеждаващи са резултатите и от Националната програма, която за 5 години трябва да обобщи потенциала на страната.
Проф. Ирена Пейчева, Геологически институт на БАН: “Реално в много области ще има положителни резултати, тъй като, ако нямаме находище именно на този елемент, ние ще можем да кажем къде може да се добива попътно и къде може да има потенциал.“
България е сред малкото европейски държави, които нямат специализирана Геоложка служба, но доброто заплащане в сектора може да повиши интереса към него и да превърне страната във важен производител на критични суровини.
БНТ, «Говори сега“
