/КРОСС/ Европейците, които се борят да се справят с провокативните намеси на Доналд Тръмп, може би са на път да открият нещо по-лошо: да не бъдат вече обект на неговото внимание.
Тъй като продължаващата операция на Тръмп срещу Иран е приоритет за плановиците от Пентагона и Белия дом, европейските представители се опасяват, че той ще загуби интерес към прекратяването на пълномащабната война на Русия в Украйна, която вече е в петата си година.
Практическото въздействие, ако САЩ се въвлекат в продължителен конфликт в Близкия изток, може да бъде дори по-сериозно от политическия ефект: Украйна може да остане без произведени в Америка оръжия, от които се нуждае, за да се противопостави на ежедневните руски ракетни атаки - защото американските сили използват толкова много от тях срещу Иран.
«Всички разбират, че за нас това е нашият живот - подходящите оръжия“, каза украинският президент Володимир Зеленски пред репортери в понеделник. «Ако в Близкия изток има дългосрочни военни действия, това със сигурност ще се отрази на доставките. Сигурен съм в това.“
В понеделник Тръмп заяви, че водената от САЩ и Израел война срещу Иран може да продължи от четири до пет седмици, но че е готов тя да продължи по-дълго. Някои анализатори предупредиха, че тя може да се превърне в по-широк конфликт, от който Америка може да се окаже трудно да излезе.
«Има ефект на домино по отношение на вниманието“, каза Ед Арнолд от мозъчния тръст за отбрана към Кралския институт за обединени служби в Лондон. «Как да обвините Тръмп за това, че има политика или обмисля подновени усилия за ограничаване на руснаците в Украйна, когато той току-що отвори нов фронт в потенциална война? По същия начин, ако ще изстреляте много оборудване и техника в региона, няма да имате резервни части на склад.“
Още преди САЩ да започнат въздушните си удари срещу Иран, служители във Вашингтон изразиха опасения , че подобен конфликт може да изчерпи американските оръжейни запаси и да направи САЩ по-уязвими - аргумент, който вероятно ще се засилва с продължаването на войната. Това би могло да накара администрацията на Тръмп да даде приоритет на попълването на собствените си запаси за сметка на предоставянето на ракети за продажба на Европа и Украйна, предупреди високопоставен европейски правителствен служител, пожелал анонимност, тъй като въпросът е чувствителен.
«Изразходвана е голяма огнева мощ, включително ракети-прехващачи и други“, каза служителят. «САЩ трябва да се запасят, което означава, че има по-малко за Европа или Украйна.“
Няма готови консумативи
В Киев, произведените в САЩ противоракетни прехващачи PAC-3 за системите за противовъздушна отбрана «Пейтриът“ се считат за жизненоважни за свалянето на руски ракети. Европейските правителства също не разполагат с готови запаси от системи за противовъздушна отбрана и дават приоритет на развитието на собствените си способности, за да бъдат по-самостоятелни, както и да допринесат повече за Украйна. Но тези усилия вероятно ще отнемат години.
Зеленски заяви, че е «твърде рано“ да се знае дали конфликтът в Близкия изток ще навреди на оръжейната линия на Украйна. «Но ще направим всичко, за да не бъде спряно вътрешното ни финансиране и тогава вътрешното ни производство ще работи с пълен капацитет“, каза той.
Катерина Чернохоренкo, бивш заместник-министър на отбраната на Украйна, заяви в публикация във Facebook в понеделник, че разработчиците на дронове, специалистите по електронна война и други трябва да работят заедно, за да избегнат изчерпване на запасите. Тя призова украинските оръжейни фирми да действат бързо, за да закупят запаси от критични компоненти, за да осигурят на страната си следващите 12 до 24 месеца.
«Ситуацията в Близкия изток може много бързо да ескалира в криза с компонентите за отбранителната промишленост в Украйна“, каза тя. «Цените, квотите и веригите за доставки ще се променят драстично.“
На пръв поглед Тръмп остава ангажиран с намирането на решение на руско-украинския конфликт. Неговият пратеник Стив Уиткоф и зет му Джаред Кушнер се срещнаха с украински представители миналата седмица за разговори в Женева. Тръмп разговаря и със Зеленски преди планираните тристранни преговори, включително с участието на Русия, които се очакваха по-късно тази седмица.
Зеленски заяви, че следващите преговори трябва да започнат на 5-6 март в Абу Даби, но «военните действия“ в Близкия изток означават, че този план не може да бъде потвърден. «Въпреки това никой не е отменил срещата“, каза той, предполагайки, че тя може да бъде преместена в Турция или Швейцария, ако е необходимо. «Срещата трябва да се проведе, тя е важна за нас.“
На въпрос за ангажимента му към Украйна, правителството на САЩ заяви, че няма проблем с капацитета. «Армията на Съединените щати е напълно екипирана да постигне всички стратегически цели на президента“, заяви говорителят на Белия дом Анна Кели.
И все пак опитите на Тръмп да ускори темпото на преговорите, включително чрез налагане на американски санкции на руската петролна индустрия, досега не са довели до пробив. Самият Тръмп е казвал в миналото, че един ден може да се изчерпи търпението му и да се «откаже“ от опитите си да помогне за постигането на мир. «Това беше европейска ситуация. Трябваше да си остане европейска ситуация“, каза Тръмп още през май миналата година.
Руският лидер Владимир Путин изглежда не бърза да сключва сделка. През последните дни станахме свидетели на още мащабни атаки срещу Украйна със стотици руски ракети и дронове.
Дългосрочната игра, с подкрепата на съюзници, включително Китай, Северна Корея и Иран, помогна на Путин по някакъв начин. След близо три години война, подкрепящият Украйна Джо Байдън напусна Белия дом, за да бъде заменен от Тръмп, който след това прекрати финансирането на САЩ за Украйна и временно прекрати и обмена на разузнавателна информация.
«Ще бъде трудно да се запази честотната лента“, каза един европейски дипломат. «Преди войната срещу Иран американците вече проявяваха по-малък интерес и губеха търпение с Украйна.“
Дипломатът каза, че Тръмп може да загуби фокус върху мирните преговори, но добави: «Дали те изобщо водят до някъде?“
Европейско ритане на кутии
Русия безмилостно атакува енергийната инфраструктура на Украйна през цялата зима, включително с масивна ракетна атака и атака с дронове в нощта на 25 срещу 26 февруари. Според Института за изследване на войната руските сили са изстреляли 420 дрона и 39 ракети срещу Украйна - четвъртият път, когато Русия е изстреляла повече от 400 снаряда в Украйна през февруари. Украинските противовъздушни отбранителни системи са свалили 374 дрона и 32 от ракетите, според ISW.
Първото осезаемо въздействие на иранската криза върху Украйна вече е усетено - върху кандидатурата на страната за присъединяване към Европейския съюз. ЕС трябваше да предостави на украинските представители подробности за следващите стъпки, които ще трябва да предприемат по пътя си към членство в блока, на среща в Кипър тази седмица.
Американски и израелски удари убиха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и множество командири и други висши служители на режима.
Но след като ирански дрон удари британска военновъздушна база в Кипър, срещата беше отложена . Забавянето е поредно разочарование за Киев, след като ЕС в края на миналата година не успя да постигне споразумение за използване на замразени руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна, а след това не успя да финализира така необходимия заем от 90 милиарда евро, който беше обещан вместо това. Без спешно ново финансиране Украйна ще се изправи пред бюджетен дефицит следващия месец.
ЕС планира да пренасрочи срещата и да предаде на Украйна оставащите
