БТА - 03 Ноември 15:54

Броят на реституционните претенции към имоти, които се използват за образователни цели, нараства през последните
месеци. Това съобщи на месечната си пресконференция министърът
на образованието и науката Даниел Вълчев.

В момента повече от десет висши училища имат такъв проблем,
той съществува и при имоти на детски градини и училища, уточни
министърът. По думите му най-лошото в сега действащия ред е, че
нито МОН, нито съответните висши и средни училища се
информират, когато има реституционна процедура с техни имоти.
МОН научава за този проблем от ректорите, а те - едва когато
"багер започва да копае в двора на университета", каза министър
Вълчев. Той заяви, че тази система трябва да бъде променена и
посочи, че през лятото беше създадена работна група по препоръка
на премиера Сергей Станишев, с участието на адвокати от
областта на реституционното законодателство, която да направи
анализ на съществуващите проблеми, за да се подготвят
законодателни промени.

Анализът установи, че има четири хипотези, свързани с
реституционните претенции към образователни имоти, към които
трябва да се подходи по различен начин, отбеляза министър
Вълчев.

Първата хипотеза е за случаите, в които реституцията като
процедура не е приключила. "Това са много малки случаи", посочи
министърът. По думите му занапред трябва да има абсолютна
забрана за реституиране в реални граници на образователни имоти.

Втората хипотеза е за имотите, за които реституционната
процедура е приключила, но не е изменен подробният устройствен
план - или имотът остава по плановете на общината да съществува
като образователен. В тези случаи би трябвало да бъде изменен
Законът за устройството на територията, за да има абсолютната
необходимост от съгласуване на изменението на подробния
устройствен план с министъра на образованието и науката. Така
без съгласието на МОН един образователен имот няма да може да
придобие друго предназначение, отбеляза министър Вълчев.

По думите му третата хипотеза е за случаите при реституиран
имот с променен устройствен план, но все още незапочнали
строителните дейности. Според министър Вълчев в тези случаи
трябва да има поне тригодишен мораториум, през който да не може
да се осъществява същинска строителна дейност, като в този срок
държавата трябва да прецени дали ще предприеме отчуждаване на
имота. В тази насока е много важно, когато става въпрос за
образователен имот, да бъде създадена презумция за наличието на
държавна или обществена нужда - без необходимост от доказване
пред съда трябва са се приема, че е налице държавна или
обществена нужда, посочи министърът.

Четвъртата хипотеза е свързана с имотите, при които вече е
започнало строителството, или са застроени - при тези случаи
нищо не може да се направи, каза министър Вълчев. Дори да се
отчужди блок, изграден в двора на дадено висше училище, това ще
засегне твърде много хора, които нямат вина за създалата се
ситуация, посочи той.
Този рестриктивен режим трябва да бъде разширен и за имотите
с културно предназначение, за имотите на БАН, за зелените
площи, и за имотите, отредени за паркиране, заяви министър
Даниел Вълчев. Ако общините не могат да се справят с този
въпрос, то държавата трябва да се справи, отбеляза той.

Правото на собственост е важно, то трябва да бъде
гарантирано, защитавано, но не за сметка на обществения интерес,
заяви министърът. Според него би могло да се търсят други
начини за решаване на реституционните въпроси - с парично
обезщетение, или с други имоти. Министър Вълчев посочи, че при
детските градини и училищата проблемите с реституцията са много
по-сложни, защото повечето от тях са публична общинска
собственост.