БТА - 15 Март 14:06

Върховният касационен съд оправда окончателно всички подсъдими по делото за убийството на Андрей Луканов. Това съобщиха за БТА от ВКС. Подсъдими по делото бяха Александър Русов, Алексей Кичатов,
Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. На 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд /САС/ отмени
изцяло доживотните присъди, които Софийският градски съд /СГС/ бе издал за петимата подсъдими през 2003 г. След обсъждане на всички доводи на прокуратурата ВКС е стигнал до заключение, че в мотивите на присъдата е извършен прецизен анализ на събраните доказателства, включително и на
допълнително събраните при второинстанционното разглеждане на делото нови доказателства, спазени са правилата за обективност, точност и всеобхватност на изследването. Затова касационната инстанция споделя становището на Софийския апелативен съд,
според което прокуратурата не е успяла да докаже обвинението по изискумия от закона несъмнен начин.
ВКС се е съобразил и с трайно установените принципи на наказателното правораздаване в демократичните наказателно-правни системи, като забраната за използване на принуда за получаване на изгодна за обвинението информация и недопустимостта на
осъждане, което се основава само на самопризнания.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

На 2 октомври 1996 година около 9.15-9.20 ч. Луканов излязъл от жилището си и се отправил към собствения си автомобил “Пежо 306“, паркиран на около 15 метра от входа на дома му. В колата го чакал неговия шофьор В. Симеонов. Луканов влязъл в автомобила, Симеонов запалил двигателя. В този момент Луканов се сетил, че е забравил нещо. Той излязъл от колата, приближил се до домофонната уредба и се опитал да се свърже със съпругата
си. През това време убиецът /според прокуратурата - Александър Русов/, който се намирал наблизо, преценил, че моментът е подходящ, приближил се бързо към обърнатия с гръб към него Луканов и след като оставил на пътеката пред входа носената за
маскировка чанта, възпроизвел от разстояние 1,5-2,5 метра четири изстрела с пистолета “Макаров“, даден му от друг обвинен от прокуратурата - Алексей Кичатов - прикривайки оръжието в специално направен за това ръкав. Един от изстреляните куршуми попаднал в областта на дясното слепоочие на Андрей Луканов, а другите три - в гърба му. Луканов паднал на земята, а убиецът побягнал покрай сградата на ул. “Латинка“ 15, преминавайки през вътрешни дворове, пресякъл бул. “Ж. Кюри“ и влязъл във вх. “А“ на бл. 86 на ул. “Димчо Дебелянов“ 10. Там той скрил оръжието, в чийто пълнител имало
четири патрона, калибър 9 мм, заедно с ръкава от анцуг зад радиатора под пощенските кутии, след което се качил на стълбищната площадка между първия и втория етаж, където преоблякъл якето и панталона, с които бил при убийството, и се отправил в неустановена посока, пише в обвинителния акт. Тогава започва и десетгодишната сага по разплитането на атентата.

На 28 ноември 2003 г. Софийският градски съд осъди на доживотен затвор, без право на замяна, четирима от подсъдимите по делото за убийството на Андрей Луканов - Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Ангел Василев. Петият - Юрий Ленев, получи присъда доживотен затвор с право
на замяна. Русов и Кичатов бяха осъдени и за незаконно притежаване на взривно вещество и оръжие.

Софийският градски съд реши през ноември 2003 г. Георгиев, Ленев и Василев да платят разходите по делото - по 3400 лева всеки, Алексей Кичатов - 6600 лева, а Александър Русов - 3900 лева. По време на процеса на 22 юли 2002 г. Александър Русов и
Алексей Кичатов се явиха в съдебната зала с видими следи от побой. Тогава се наложи линейка да ги откара в Института за спешна медицинска помощ “Пирогов“. Двамата подсъдими заявиха, че
четиримата конвоиращи полицаи са ги били, за да изтръгнат самопризнания от тях. Версията на охраната бе, че Русов се е нахвърлил върху единия от полицаите, за да му вземе пистолета, а Кичатов е налетял да се бие. Лекарите установиха охлузвания по лицата и телата на Алексей Кичатов и Александър Русов.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура /ВКП/ Борислав Йотов заяви по време на съдебно заседание, че ще сезира главния прокурор за нарушенията, които са направени при взимане на показанията от Юрий Ленев, Георги Георгиев и Алексей Кичатов по делото за убийството на Андрей Луканов. Йотов заяви пред ВКС, че в нарушение на Конституцията, Международния пакт за граждански права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и Конвенцията на ООН против изтезанията и нехуманното отношение, срещу Кичатов, Георгиев и Ленев е използвано полицейско насилие, като в стадия на досъдебното производство от тях са изтръгнати обяснения. Йотов допълни, че тези насилствени действия са извършени в нарушение на вътрешното и международното наказателно право и помрачават цялото наказателно производство по това дело, като поставят под дълбоко съмнение доказаността на обвинението. Обстоятелството, че спрямо Кичатов, Георгиев и Ленев е използвано полицейско насилие, за да бъдат изтръгнати от тях
обяснения, е една юридическа мина, която по-късно ще избухне и ще даде отражение в правния мир, бяха думите на прокурора.

На 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийският градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на Андрей Луканов. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за убийството на Луканов. Само на Алексей Кичатов Апелативният съд присъди три години лишаване
от свобода за притежаване на боеприпаси, но тъй като Кичатов е в ареста от 31 май 1999 г., на практика той вече е излежал тази присъда. Кичатов ще трябва да плати 2164 лева за разходи по делото. С изречението “Анализирайки внимателно доказателствените източници, касаещи обвинението за убийство срещу петимата подсъдими, Апелативният съд намери, че по безспорен начин е било установено единствено времето, мястото и механизма на
убийството на Андрей Луканов“, съдиите отмениха и присъдата на Градския съд. Към мотивите си съдът написа още “В качеството си на депутат и политик Луканов вземал дейно участие както в противопоставянето между парламентарно представените политически сили, така и в това между отделните фракции и крила в управляващата социалистическа партия. В същото време проявявал и
ясно изразен интерес към различни отрасли на икономиката и преди всичко към банковия сектор - по-специално към Банка за земеделски кредит АД, ПЧБ, както и към енергетиката и транзита на електроенергия и природен газ през територията на България за съседни страни. С активното му участие било създадено българо-руско търговско дружество “Топенерджи“ АД, в което Луканов заемал длъжността член на Управителния съвет до 8 август
1996 г., когато бил заменен. Политическата дейност и
икономическите интереси на Луканов довели до възникването на множество конфликти с негово участие. Най-сериозно медийно внимание получило противоборството му със Румен Спасов, смятан
за вдъхновител и ръководител на група фирми, добили известност в публичното пространство като “приятелски кръг Орион“. В редица изказвания пред партийни форуми и в периодичния печат Луканов
твърдял, че групировката е привилегирована от правителството на Жан Виденов, а пред свои съмишленици - Велислава Дърева, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, споделил и идеите си да бъде сменен
самият кабинет и да се формира ново коалиционно правителство. Като причина за неразбирателството освен личното си негативно отношение към Спасов, Луканов изтъквал и факта, че фирмите, включени в “Орион“, били сред длъжниците на Банка за земеделски кредит. Алексей Кичатов и Александър Русов вече подадоха искови молби за десетки хиляди левове. Исковите молби срещу Министерството на правосъдието по Закона за отговорността на държавата са внесени на 7 юли 2006 г. в СГС. В тях Русов и Кичатов посочват, че искат обезщетение за
нанесения им побой на 22 юли 2002 г. Кичатов е предявил иск за 55 000 лева, от които за физически
болки и страдания - 25 000 лв., а за морални вреди - 30 хил. лева, заедно със законната лихва. Молбата на Русов е оставена без движение, защото в нея има
допусната техническа грешка. Искът на Русов е за 65 000 лева, от които за физически болки - 35 000 лв., а за морални вреди - 30 000 лв. В молбата му обаче се посочва, че общата сума не е 65 000, а 56 000 лв., като
тя включва частичен иск за 20 000 лв. По делото бе допусната и една техническа грешка.

На 8 юни 2006 г. апелативните съдии вместо да отменят присъда на СГС от 28 ноември 2003 г., записват, че отменят присъда от 28 ноември 2006. Подписи под документа слагат съдиите Галина Тонева, Антоанета Данова и Мая Цонева. В коментар от САС тогава заявиха, че това е техническа грешка, която не е от значение за самата присъда, тъй като останалите реквизити - номерът на делото, имената на подсъдимите и съставът на съда са същите.