БТА - 31 Октомври 09:36

Пластелинена ли е българската история, пита Пламен Петров от корицата на “нещо като книга за историята на България“. Авторът
сам я е определил така. Открития на наши историци той е съчетал в емоционален разказ, който има за цел да ни зарази с повече самочувствие. Основното убеждeние на Пламен Петров е, че е време за духовни инвестиции, вместо за икономически заеми. Според авторът на “Пластелинена ли е българската история“ проблемът не е, че
много факти са се изкривявали през годините и вековете, но че повечето интерпретации са в ущърб на националната ни гордост. Още в началото на разказа си Пламен Петров предава във възможно най-пълен вид отговора на Иван Вазов, излязъл от
академичния стил на анкета “В коя страна бихте искали да живеете“ - “В България!В България!“. Според Пламен Петров е тъжно, че в центъра на София няма паметник на хан Аспарух или на цар Симеон, а също и че
европейските знамена сега се срещат по-често от националното. Популярната ни история трябва да се извини на християнството и на църквата, пише още той. За това, че не поп Кръстьо е предал Левски, за това че толкова малко говорим за богомилите и то не като за религиозно, а като за социално движение и така се лишаваме от самочувствието на нация, дала основоположниците на християнската реформация. Като допълнение, с малкоизвестни факти от ранната ни история,
Пламен Петров подкрепя тезата, че християнството е намерило прием по нашите земи много по-рано от времето на покръстването. Сред акцентите в книгата е създаването на глаголицата, в което “има нещо свръхестествено“. Кирил я създал след отдаденост на молитва, за изключително кратко време, за да преведе не коя да е
книга, а Библията, за да напише с новите букви “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше словото“. Трябва да
сме благодарни и горди с това благословение, отбелязва Петров. Днес продължаваме да ваем пластелинени форми, пише авторът.
Разколът на църквата и понятието “секта“, което натрапва враждебност, деформира днешното, което поема като история в
бъдещето. Никой няма право на монопол над духовния пазар, сигурен е Пламен Петров. Всяка една разновидност носи парченца
от мозайката на истината за Бога. Ако уважението и толерантността, основана на християнска любов, ги няма между църквите, как тогава да ги има извън тях, пита се той. Страхът от различното обяснява с пораженията, нанесени от атеистичното
ни минало. Пламен Петров е председател на управителния съвет на фондация “Българско духовно възраждане“. Книгата, на корицата на която са само българският герб и
фотография на Рилския манастир, той представи пред приятели и съмишленици преди Деня на народните будители.